Всичко започва през 2013 г. на Международния театрален фестивал „Златен венец“ в Москва, където българската пиеса „Паякът“, изиграна от актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, печели овациите на журито. На фестивала е и дългогодишният директор на театъра в Ривне, Народният артист на Украйна Володимир Петрив, който много харесва „Паякът“ и още тогава обещава, че един ден тази пиеса ще се играе в негова сцена.
7 години по-късно, през зимата на 2020 г., Йордан Славейков получава съобщение от Ирена Боровец, литературен агент на Ривненския театър, с покана от името на директора да направи „Паякът“ възможно най-скоро. През март, дни преди целия свят да бъде затворен заради пандемията, режисьорът лети до Ривне, за да гледа актьорите на театъра в една от премиерните постановки. Прави кастинг с 3 двойки актьори и се връща в България. Макар че появата на „Паякът“ на украинска сцена се забавя с още 1 година,
спектакълът вече е факт и на украински.
През лятото на 2017 г. пиесата е поставена с американски актьори на английски на театралния фестивал в Маями, Флорида -Summer Alternative Theatre festival.
Факт е, че пиесата за сиамските близнаци Мартин и Мартина се радва на голям интерес още от появата й през 2011-та. Играна на сцената на Бродуей в Ню Йорк и в още няколко града зад океана. New York Times и Village Voice публикуваха изключително добри рецензии за българския спектакъл тогава. Пиесата беше показана в Москва, Санкт Петербург и Брюксел, има три престижни отличия от международни фестивали.
Йордан Славейков за украинския вариант на “Паякът”
Още миналата година, когато ме поканиха да поставя „Паякът“ в Ривне, знаех, че постановката ще е различна от българския вариант и действието няма да е във вана. Дълго мислех и се спрях на два варианта. В единия двамата сиамски близнаци Марта и Мартин са приети в болницата за операция по разделянето им и действието да се случва в операционната. А във втория вариант, на който всъщност се спрях,
спектакълът е решен в хипер реалистичен ключ,
а не в условен. Има реален дом, реален шкаф със съдове, има реална маса, свещи, покривки, салфетки, реална мивка, от която тече вода, Коледно дърво.
Работихме с метода на физическото действие: докато актьорите говорят ,
извършват верига от прости физически действия.
И понеже имат рожден ден и понеже не харесват по пиеса парчето сладкиш, което ядат, те тук пред очите на зрителите започват да приготвят реална торта. Правят се реално тесто от брашно, захар, яйца, стържа се ябълки. Спектакълът беше решен през хипер реалния ключ. И моето предизвикателство беше актьорите в този хипер реален и хипер битов ключ да не играят психологически театър. Затова дълго работихме с актьорите и намерихме бързо общ език. Те разбраха, че психологията в поведението им е там, съществува, но тя е вътре в тях, и че
трябва да играят по съвсем друг начин.
Пиесата „Паякът“ е написана в стила на т.нар. “theatre in your face“ или
„театър право в твоето лице“,
това е британски термин. В съвременната британска драматургия от 90-те години има драматурзи, които пишат така. Това са Мартин Макдона, Сара Кейн, Майк Рейвънхил. От руските драматурзи Николай Коляда понякога пише така, Василий Сигарев съшо. Това е вид театър, който представя пред очите на публиката, тук и сега, огромен морален казус и го разлежда брутално директно, дълбоко, скачайки в темата, а не деликатно и отдалече.
Сериозният морален казус, който се разглежда в пиесата “Паякът” е
допустимо ли е брат да е влюбен в сестра си.
Мартин слага тази любов на масата преди Марта да разбере, че тази любов е само игра, с която той се опитва да прецени доколко тя иска тази операция и доколко не. Така спектакълът е издържан до края. Зрителят е поканен не на някакво мило захаросано представление, а на място, което напомня на минно поле. И зрителят трябва да стъпва внимателно, защото мини и капани има с всяко следващо действие. И ни се получи.
“След като ни затвориха миналата година и „Паякът“ в Украйна трябваше да бъде отложен, тогава директорът на театъра Володимир Петрив, каза, че
няма значение никаква пандемия
и че тя все някога ще свърши. През август се чухме и той потвърди поканата, сега през април отново влязохме във връзка и той каза възможно най-скоро да отида и да поставя пиесата. Сложих си втората ваксина в края на април и няколко седмици по-късно летях за Украйна. На следващия ден отново направих кастинг, избрах актьорите и на по-слеващия и веднага започнахме репетиции. Всеки ден по два пъти по 3 часа на ден, влючитено в събота и неделя, включително и в техния почивен ден понеделник.”
“Паякът”е истински вдъхновяващ репетиционен процес за целия украински екип
Извън всякаква логика около средата на репетиционния процес всички забелязват, че актьорите Ксения Мурина и Дмитро Пшечук започват да си приличат външно. Първо го забелязва директорът, след това щатният фотографът, а по-късно и друг външен фотограф, който снима представлението, също го констатира.
Мнението на режисьора за това, е, че има неща които не трябва да бъдат обяснявани, “все едно някой да обясни любовта, има неща, които просто се слчуват”.
Дадох и получих много любов
и това ме вдъхновява безкрайно. Всеки ден отивах и виждах, че тези хора там ме обичат и аз ги обичам, и обичаме това, на което сме се посветили – театърът. И това е точно така. Това ще ми остане завинаги, даже когато си тръгва, не ми беше мъчно и не си казахме чао, а си казахме до скоро
Тези хора видяха колко съм отдаден на това нещо, колко много го обичам и колко много обичам актьорите. Това се случи незабелижимо, целият процес се случи много леко, целият екип се чувстваше вдъхновен и ние не се уморявахме. Сутрин ставахме рано и отивахме с огромно желание на репетиции.
Ролята на помощник режисьора Галина Шарко в репетицонния процес е собено важна. Художник по костюмите на постановката е Анна Пилюгина.
Темата в “Паякът” е любовта
Като във всяка добра пиеса зрителят сяда, гледа и сам за себе си избира за какво е пиесата. На едно от първите показвания в Ривне гледа една колежка актриса от театъра. И тя каза, че тази пиеса не е за никаква взаимоотношения между никакви хора, защото Марта и Мартин са едно. Всъщност тя е разбрала за себе си, че тази пиеса е за нея самата, за неейните страхове, за нейната добра и лоша и част. И това се случва с всеки от зрителите, всеки сам съпреживява пиесата вътре в себе си и тя докосва различни негови струни.
Общо казано темата е любовта и колко е трудно да бъдем с някакъв човек, колкото и да е банално. И едва когато не сме с него, оценяваме кой е той за нас, какво е представлявал. Те всички тези неща могат да звучат безкрайно банално, защото са често преекспонирани клишета, но когато зрителят гледа, сам избира коя част е докоснала ума му.
Директорът на театъра в Ривне, Украйна, ще постави пиесата “Виктория” на Йордан Славейков.
В началото на новия театрален сезон през есента директорът на театъра Володимир Петрив ще постави на сцена пиесата “Виктория”, написана от неговия български колега. А в края на сезона предстои Йордан да замине отново за Ривне, където е поканен да направи нов спектакъл.
